"ЗА РОДО/па/ОТСТЪПНИЦИТЕ"
Нека се замислим какво дава Родопа на чедата си още с раждането им,
за да можем да поведем темата в правилната посока.
1. Дава им произход, история и културна принадлежност.
2, Дава им право да се назовават "родопчани".
3. Дава им статут на "част от родопската магия".
4. Дава им дом както за тялото, така и за душата.
5. Дава им привилегията да изживеят живота си в красота и мир.
6. Дава им възможност да са пазители на човещината и Доброто.
Това са богатство и доверие, които всеки родопчанин получава ДАРОМ.
Странични хора /като мен/ могат само благородно да завидят на родопчаните и понякога да ходят при тях, за да си откраднат малко усещане за хармония между човек и природа, както и да изживеят няколко дни без маски, титли и пренаслъци. За да получат правото на тези няколко "човешки" дни сред прегръдката на Родопа, приходящите трябва да си подсигурят отпуск, добра прогноза за времето и известна сума пари.
Родопчанинът трябва само да отвори очи и да погледне през прозореца.
И тук е момента да обърнем глава към един особен вид родопчани, които аз колкото и да се старая, не успявам нито да разбера, нито да оправдая.
Тези хора са 100%-ови чеда на Родопа! Както всички останали родопчани,
те също имат ПО ПРАВО всички неща, които описахме по-горе.
Но за разлика от благодарните и осъзнали тези дарове родопчани, те не просто не са благодарни, но са безразлични към тях.
Други отиват още по-далеч от обикновено безразличие, нагазвайки в блатото на отричането и криенето на тези така важни и прекрасни дарове от родната им планина-майка. Няма да навлизам в конкретика, защото това неизменно би ме отвело в теми, които да предизвикат негативни реакции и премахване на тази публикация, както и преди ми се случи.
Но няма как да подмина с безразличие как привилегии, които лично за мен са недостижими и изключително ценни, са изхвъряни на боклука от хора, на които са дадени даром.
Защото тези хора смятат, че е много по-яко да са други, а не каквито са. Искат нов образ, съобразен с фантазиите им, а за да го получат - трият до кръв истинската си същност.
Дотам, че заличават името си, историята си и честта на прадедите си.
Превръщат се в нелепо и тъжно изглеждащи същества, които са убедени, че са постъпили правилно и са невероятно изглеждащи в новата си опаковка. Но те не разбират, че са продали своята оригиналност и са се превърнали в обикновени имитации... или иначе казано - ментета.
Тъжна гледка са, а когато наскоро ми се случи да общувам с един такъв "родопчанин", наум си казвах: - Дано Родопа и предците му... му простят!
Истина е, че такива "родопчани" вече не са рядкост и стават все повече.
Но също така е истина, че останалите, истинските родопчани, влюбени в Родопа, почитащи паметта на предците си, фолклора, традициите, диалектите, та дори облеклото на своите родове, компенсират липсата на този "разходен материал" и дават надежда, че духът на велика Родопа ще бъде съхранен и предаден в чист вид на идните поколения.
А отреклите се и срамуващите се от Родопа и произхода си ще се наскитат, ще се наиграят на роли, ще препълнят скрина си с тайни и ще олекнат като перце на птица, откъснало се в полет.
Един ден ще се върнат, за да търсят себе си, но Родопа няма да ги познае и задържи, защото летящите перца нито тежат на мястото си, нито се знае от каква точно птица са. Затова, от ден на ден аз със все по-голямо Уважение гледам на онези родопчани... Тежките, Истинските, Пазителите!
Които, когато кажат някому:
– Родопчанин съм! - в очите им грейва гордост.
Докато има такива хора - духът на Родопа ще е жив, а с него и колоритът на България ще бъде все така прекрасен и привличащ, даже за чужденци.
Защото Родопа съхранява голяма част от душата на красивата ни страна.
И то не коя да е част, а онази - сантименталната, чувствената, магичната.
РОДО/па/ОТСТЪПНИЦИТЕ вероятно няма да са доволни да се припознаят в казаното дотук, може да ми се разгневят или обидят.
Но... не можех да подмина безучастно това натъжаващо ме явление.
Защото, ако добавим към него бичът на комерсиализацията, налагането на чужди за планината култури, ценности и интереси, то може един ден да се стане така, че в Родопа да няма родопчани. А осиротее ли планината откъм истински родопчани, ще бъде просто красива картичка за продаване, туристически продукт и бемълвно петно на картата.
Ако доживея такъв ден, ще го впиша като "най-тъжният" за България!
Nicky