ХОЛОГРАМИ

Вижте момичето там... по-надясно... да, тази!
Излежда досущ като всички нормални момичета.
Но духовен екстаз е и бурен, влудяващ ме празник.
Тя е всичко, което до песен и болка обичал съм.

Носи малко пакетче фъстъци, вода минерална.
Присяда на пейката в парка и кротко се вглежда,
фонтанът как къпе се с мънички капки кристални
и... в малка дъга между тях, като полъх надежда.

Това е жената, в която съм толкова влюбен,
че всичко познато нарекъл съм с нейното име.
Тя носи ми нежна прохлада сред лятната лудост,
и топли ми нощите в снежни виелици зиме.

Мъжът не разбира самичък, че хич не е сложно
Земята да спре, звезди да свали, да заплаче.
Жената му дава такава безценна възможност,
той сам да открие... за всичко че имало начин.

Това е! Видяхме я, вече разказах ви всичко.
Сега да вървим, всеки дето си има да иде.
Аз ей-тук ще остана, ще допия коняка самичък.
Тя... дори да погледне насам, няма как да ме види.

Холограми рисуват мечтите ни с пръстчета нежни,
и играят на шах без дъски и без фигурки даже.
Но за кратки секунди привидно поне ни изглежда,
че за някой били сме наистина скъпи и важни.

И така си създаваме свят, изтъкан от въздишки.
Пълен с образи чудни, но страдащ от липса на хора.
Той е сетна утеха след много изписани стихчета.
но без страх поне можем ей-тук да заспим от умора.

Nicky