Изгубен в безразличната Вселена,
обсебена от тиха самота,те търся в паралелите край мене,
но виждам само черна пустота.
Така, с години взирах се във мрака,
та смисъл да открия в този сън.
Не помня друго толкоз да съм чакал.
Камбаната тъй чака своя звън.
Но времето не спира своя полет.
Аз скоро вече няма да съм тук.
А кой ще те очаква като пролет,
заглъхне ли последният ми звук?!
Аз зная, че ме виждаш как се скитам,
че чуваш как те викам през нощта.
Но чувствам също как далеч отлиташ,
в обреченият мрак на вечността.
Потънеш ли, ще счупя тишината.
С камбанен звън ще викна лудостта.
Не си отивай кротко в тъмнината.
Пред здрача да беснее старостта.
by Nicky
Коментари
Публикуване на коментар