Като грях на душа ми тежиш,
като тежко гюлле на краката.
Като сянка след мене вървиш
и ми тропаш нощес по вратата.
Сутрин будиш ме с тежък шамар
и с катран ме заливаш на голо.
Като страшен, безмилостен звяр
ти се впиваш във мен като болест.
Някои спомени бързо изчезват
в суета ежедневна стопени.
Ала други кървящи са бездни,
сред които все някой ще стене.
И ги носим докато повехнем,
все ги крием зад тъжни усмивки.
Тежестта им ни смазва и чезнем
не по път, а в трънливи отбивки.
Като грях на душа ми тежиш,
като тежко гюлле на краката.
Като образ прекрасен болиш,
като призрак ми тровиш душата.
като тежко гюлле на краката.
Като сянка след мене вървиш
и ми тропаш нощес по вратата.
Сутрин будиш ме с тежък шамар
и с катран ме заливаш на голо.
Като страшен, безмилостен звяр
ти се впиваш във мен като болест.
Някои спомени бързо изчезват
в суета ежедневна стопени.
Ала други кървящи са бездни,
сред които все някой ще стене.
И ги носим докато повехнем,
все ги крием зад тъжни усмивки.
Тежестта им ни смазва и чезнем
не по път, а в трънливи отбивки.
Като грях на душа ми тежиш,
като тежко гюлле на краката.
Като образ прекрасен болиш,
като призрак ми тровиш душата.
автор: Nicky
