ЕДНИЧКА ДУМА САМО

Така и не посмя със мен да поговориш,

стените мълчаливи и хладни да събориш.

Мълча години дълги, мълча си упорито.

Очите ти мъгливи, сърцето ти покрито. 

Сега съм до вратата, ще тръгна надалече.

Не искам да си тъжна, не искам да ти преча.

В света ще се изгубя, земята е голяма.

Ела, че утре може край тебе да ме няма. 

Косите разстели си на мъжкото ми рамо,

и думичка кажи ми... едничка дума само. 

Дойде, врата отвори и каза ми: - Върви!

Не тази дума чаках, очаквах - Остани. 

От гордост прекалена и чакане на чудо,

по хората вършее една безмерна лудост

- това, което имат нацупено да кършат, 

без даже да осмислят какво реално вършат. 

Излязох и зад мене вратата ти се хлопна.

Почувствах си душата самотна и сиротна.

Не знам къде ще ида, в какво ще се превърна.

Едничко само зная - тук няма да се върна! 

by Nicky