ВЪРБОЛУНИЕ

Протегна клони старата върба,

съвсем като ядосан октопод.

Оплете с тях красивата луна,

от звездният, замислен небосвод. 

Че нямала си корени, горката.

Скитосвала небето без посока.

Но вече ще е клонка на върбата,

забила се в земята надълбоко. 

Това не е щастлива симбиоза.

Върбата само виждаме доволна.

"Пленена" е ужасна диагноза,

от нея май луната ни е болна.

Но няма как луна дърво да стане,

дори да я завържеш със синджири.

Все някой ден в небето ще застане,

звездите си сиротни да подири. 

Върбата може малко да поплаче,

дочух, че на върбите им отива.

Но знам, че малко тиня ще е начин,

да бъде пак доволна и щастлива. 

Понякога ще гледа в небесата,

навярно ще е гневна, завистлива.

Но твърде нависоко е луната.

Бъдете със... когото ви отива!

автор: Nicky