СРЕЩАТА

Отминаха толкоз години - все тъй си прекрасна.
Само огънят в твоите очи е отдавна изгаснал.
Стоиш с безразлично лице, смутено усмихната.
А пък аз... така те обичам, че дъх ми е стихнал.

Дали срещата беше случайна, лишена от смисъл?!
Или просто възкръснала грешка, юмручета стиснала.
Питаш стегнато как преживявам, открих ли Прекрасното.
А аз мислех си как съжалявам, че тъй си погаснала.

Словата ти - хладна вода, наводниха света ми.
Любовта ми за миг догоря и превърна се в камък.
Прегърни ме за сбогом, поне да почувствам ръцете ти.
После тръгвай след свойта мечта, като вятърът есенен.

Ще погледам след теб замечтано, ти си толкова чиста.
А следите ти - кална вода, утаена в безсмислие.
Не успяхме грехът да простим, да живеем щастливо.
Но научихме как да мълчим - от инат... и красиво.

Дъжд в лицето ми пак заваля, а светът е притихнал.
Тук искрата последна изтля, уморена от стихове.
Затворете небето в кафез, затъмнете простора.
Нямам Утре, а Вчера и Днес, без посоки и хора.

Разкажете ми как съм живял докато ме е нямало.
Дали някак все пак съм успял да пристигна до замъка,
който цял замаскиран е с кости и с тръни бодливи
против луди, мечтаещи просто да са щастливи.

Тази среща заключи духът ми в бутилка проклета,
после някой изхвърли я пътем - далеч из моретата.
Ти едва ли си спомняш дори тази странна случайност,
но за мен тя до днес продължи - океан от безкрайност.

автор: Nicky