Тогава бабата остави вързопа на земята, и както беше наведена,
взе един малък камък, полегнал на тревата до триградската река.
Подаде го на Фехим, а той я изгледа учуден, докато го поемаше в ръката си.
Защо тази баба му даваше някакъв си камък?!
Тогава бабата наведе глава, помълча, а после му каза:
Все по-далеко гледате, а все по-рядко виждате цялата тази красота, що е точно до вас.
Искате все повече неща, защото другите ги имат,
а все по-малко цените онова, което имате.
И докато копнеете чужд живот, чужди неща и чужди съдби,
пропускате да забележите колко мотиви за щастие и усмивки сте имали, за да им се порадвате толкова, колкото заслужават.
И ти Фехиме, тръгнал си да гониш чужди мечти по света.
Но от мен да знаеш, че ако ги намериш и постигнеш, ще разбереш, че всъщност този камък ти е по-скъп от всичко останало.Но в онзи ден няма да можеш да се порадваш, че го имаш, защото тогава ще разбереш също, че време нямаш.
Бабата взе вързопа и привърза посмъкналата се забрадка.
После пое бързешком по пътя за Триград, че вече се свечеряваше.
Остана загледан след нея Фехим, докато сянката й не се стопи в мъглата.
По някое време сякаш се сепна, хвърли камъка в реката и пое по пътя към Девин,че германецът сигурно вече го чакаше. Триград остана зад гърба му, а някъде от високите скали изпищя ястреб. После всичко потъна в тишина.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар