Пещерата "Дяволското гърло" е едно магнетично място, за което колкото и думи и изпишем... посещение си трябва!
Пещерата в днешно време е доста известна като дестинация, а снимките и клиповете за нея са в изобилие в нет-пространството.
Затова снимката която ще приложа е само за фон. Защото в тази публикация ще представя информация, която няма как да се разбере само от гледане на снимки.
Когато за първи път влязох в пещерата, усещането беше смиряващо!
Сякаш влизах в храм, защото чувствах с цялото си същество, че това е онази част от тялото на Родопа, където бие сърцето й.
В този магичен свят в душите човешки възникват емоции, които /както казах по-горе/, колкото и дар-слово да има човек, колкото и художник, ваятел, автор или певец да е, не би могъл да предаде пълноценно на онези, които не са идвали тук.
Затова, който иска да почувства тази магия, трябва да се размърда от дивана и да й дойде на крака. Както подобава!
Толкова откъм емоционалната страна. Да погледнем фактите и реалната информация за това величествено природно творение.
Официално и като професионалисти в пещерата за първи път влизат българските алпинисти Никола Корчев, Радостин Чолаков и Елена Пъдарева.
Това се случва през 1961 година. Неофициално Орфей е влязъл много преди тях, за да се опита с песните си да спаси своята любима. Прекрасна легенда, но знам, че я знаете, та ще я пропусна. След като тези смели хора влизат в пещерата, минават цели 6 години, докато спелеолози наберат смелост да предприемат проучвания.
Предвид, че входът е бил там, където сега е изход, колебанията им са били основателни.
През 1967 година предварително картиране на пещерата правят спелеолозите от ПК “Студенец” Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова.
По време на последвалите проучвания, през 1970 година, "Дяволското гърло" поглъща две свидни жертви - в пещерата загиват леководолазите от Варна Сияна Люцканова и Евстати Йовчев. Пазим паметта им!
За вход на пещера /предвид и скачащата в бездната Триградска река/, си е изглеждало страховито. Мнозина биха се разколебали да влязат.
Едва с с прокопаването на 145 метров, хоризонтален тунел до Голямата зала, влизането в пещерата било улеснено.
След това били изградени и стълбите към естественият вход, който се използва от хората за изход. Благоустроена и осветена, през 1977 година пещерата "Дяволското гърло" приема първите си посетители.
Данните на "Дяволското гърло" като пропастна пещера са впечатляващи.
При пълноводие дебитът на водата, която се излива в пещерата, е над 2300 л/сек. Първият отвес е диаклаза с височина от 51 метра, а входният водопад е висок внушителните 34 метра. Голямата зала на "Дяволското гърло" е висока цели 35 метра!
Твърди се, че няма по-висока подземна зала в България.
Дължината на залата е около 110 метра и широка 40 метра.
По-натам в пещерата са картирани почти 300 метра хоризонтални галерии и около 13 прага с височина от 60 см. до 8 метра, с обща денивелация 38 метра.
Пропастта завършва с езеро-сифон, което обаче малцина са виждали.
В "Дяволското гърло" зимува огромна колония прилепи от вида Miniopterus schreibersii.
Поне се твърди, че е най-голямата колония в Европа. По тавана на Голямата зала са наблюдавани около 100 хиляди прилепа в студените месеци. А това превръща "Дяволското гърло" и в изключително важен фактор за биоразнообразието на България.
С призив към към онези, които планират скоро да посетят пещерата ДА ПАЗЯТ ЧИСТО както в района, така и в самата пещера, завършвам публикацията за едно много лично и емоционално за мен място - пещерата "Дяволското гърло".
автор: Nicky
Пещерата в днешно време е доста известна като дестинация, а снимките и клиповете за нея са в изобилие в нет-пространството.
Затова снимката която ще приложа е само за фон. Защото в тази публикация ще представя информация, която няма как да се разбере само от гледане на снимки.
Когато за първи път влязох в пещерата, усещането беше смиряващо!
Сякаш влизах в храм, защото чувствах с цялото си същество, че това е онази част от тялото на Родопа, където бие сърцето й.
В този магичен свят в душите човешки възникват емоции, които /както казах по-горе/, колкото и дар-слово да има човек, колкото и художник, ваятел, автор или певец да е, не би могъл да предаде пълноценно на онези, които не са идвали тук.
Затова, който иска да почувства тази магия, трябва да се размърда от дивана и да й дойде на крака. Както подобава!
Толкова откъм емоционалната страна. Да погледнем фактите и реалната информация за това величествено природно творение.
Официално и като професионалисти в пещерата за първи път влизат българските алпинисти Никола Корчев, Радостин Чолаков и Елена Пъдарева.
Това се случва през 1961 година. Неофициално Орфей е влязъл много преди тях, за да се опита с песните си да спаси своята любима. Прекрасна легенда, но знам, че я знаете, та ще я пропусна. След като тези смели хора влизат в пещерата, минават цели 6 години, докато спелеолози наберат смелост да предприемат проучвания.
Предвид, че входът е бил там, където сега е изход, колебанията им са били основателни.
През 1967 година предварително картиране на пещерата правят спелеолозите от ПК “Студенец” Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова.
По време на последвалите проучвания, през 1970 година, "Дяволското гърло" поглъща две свидни жертви - в пещерата загиват леководолазите от Варна Сияна Люцканова и Евстати Йовчев. Пазим паметта им!
За вход на пещера /предвид и скачащата в бездната Триградска река/, си е изглеждало страховито. Мнозина биха се разколебали да влязат.
Едва с с прокопаването на 145 метров, хоризонтален тунел до Голямата зала, влизането в пещерата било улеснено.
След това били изградени и стълбите към естественият вход, който се използва от хората за изход. Благоустроена и осветена, през 1977 година пещерата "Дяволското гърло" приема първите си посетители.
Данните на "Дяволското гърло" като пропастна пещера са впечатляващи.
При пълноводие дебитът на водата, която се излива в пещерата, е над 2300 л/сек. Първият отвес е диаклаза с височина от 51 метра, а входният водопад е висок внушителните 34 метра. Голямата зала на "Дяволското гърло" е висока цели 35 метра!
Твърди се, че няма по-висока подземна зала в България.
Дължината на залата е около 110 метра и широка 40 метра.
По-натам в пещерата са картирани почти 300 метра хоризонтални галерии и около 13 прага с височина от 60 см. до 8 метра, с обща денивелация 38 метра.
Пропастта завършва с езеро-сифон, което обаче малцина са виждали.
В "Дяволското гърло" зимува огромна колония прилепи от вида Miniopterus schreibersii.
Поне се твърди, че е най-голямата колония в Европа. По тавана на Голямата зала са наблюдавани около 100 хиляди прилепа в студените месеци. А това превръща "Дяволското гърло" и в изключително важен фактор за биоразнообразието на България.
С призив към към онези, които планират скоро да посетят пещерата ДА ПАЗЯТ ЧИСТО както в района, така и в самата пещера, завършвам публикацията за едно много лично и емоционално за мен място - пещерата "Дяволското гърло".
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар