"ХАРАМИЙСКА ПЕЩЕРА"

Някак си недооценена заради именитата си съседка - пещерата "Дяволското гърло", Харамийската пещера край Триград всъщност е не просто екстремен туристически обект, но и ценно археологическо събитие от национално и световно значение. 
До 1977г известна като две отделни пещери - Харамийска 1 и Харамийска 2. Първото известно проучване (Харамийска 2) е направено през през юни 1924г от експедиция на Царският природонаучен музей в състав Д.Илчев, Пенчо Дренски и Ненчо Радев. 
През 1965г картирана от Л.Попов по време на РПЕекспедиция. 
През 1967г проучена и картирана отново от "Студенец" Чепеларе. 
По време на пролетна експедиция Георги Райчев прониква в Харамийска 1, открива керамични фрагменти и посредством 45м пропаст-камбана свързва Харамийска 1 с Харамийска 2. 
Намерените там сребърни мъниста са с впечатляваща изработка. 
Да споменем, че там е намерено най-старото сребро в България, което датира от края на каменно-медната епоха, и сребърна кама от бронзовата епоха. 
Сред многото керамика в района е открит и женски идол, от което съдим, че древните хора тук са почитали Богинята Майка. 
Под 10 см. калцитна кора е открита древна стрела. 
Ако проучванията слязат на по-голяма дълбочина е твърде вероятно Харамийската пещера да изненада не само България и Европа, но и целия свят. Археолозите са сигурни, че Харамийската пещера всъщност представлява древно светилище.

Подробно за пещерата разказва археолог Христина Вълчанова пред агенция "Фокус":

Пещерата се намира на 1250 м надморска височина, на десния скат на Триградското ждрело, срещу Дяволското гърло. Отворът й е на 20 м от основата на скалния венец и е достъпен само чрез алпийска техника. Пещерата има две зали, свързани чрез малък отвор.
Извършените радиовъглеродни и археомагнитни анализи показаха, че първото благоустрояване на залата е станало през 3300- 3200 г. пр.н.е. За да се подравни каменисто-чакълестото дъно, е изграден под от трамбована глина, на места покрит с дъски и тънки пръти. 
Върху него са направени пещ, три огнища и три площадки, разположени покрай стените на залата. 
В центъра й е построено друго огнище-олтар. 
В началото на бронзовата епоха пещерната зала е била отново преустроена. Изграден е нов глинен под с две огнища и три площадки. Поправена е пещта. Третият строителен период се отнася към по-късната фаза на ранната бронзова епоха. 
Върху деструкциите на предходните нива е направен нов глинен под с три огнища. Установено е, че при всички преустройства огнището-олтар е също обновявано, като е полаган нов пласт замазка. 
Върху трите пода на едни и същи места са оформени кръгли площадки от трамбован бял карбонатен прах, както и участъци, боядисани с жълта охра. Откритите предмети и в трите нива са единични екземпляри, твърде странни за ежедневна употреба и създават убеждение, че са използвани за извършване на определени дейности. Това са дребни оръдия: каменна тесличка, чукалки, гладилки, кремъчни пластини, костени шила, длета, рога от елен. 
Най-голям интерес представляват металните находки – две ками и две шила. Именно те датират културните отложения към ранната бронзова епоха, тъй като древните хора в керамиката използват по-дълго изпитаната технология от предходната епоха. 
Спектралният анализ доказа, че те са произведени от арсеников бронз, а една от камите е най-ранната засега в България от този период. 
През този сезон се откриха още три шила, къс от слитък и стопилки от метал. Друга група находки са култовите: глинени женски идоли, модели на Земята и Слънцето, на колела, които дават представа за духовните вярвания и познанията на древните за света, за движението на енергиите и силите, които са обожествявали. 
Те говорят, че древните обитатели са почитали Майката Природа като творяща, даваща живот сила. В най-голямо количество обаче е керамичният материал – гърнета, дълбоки паници, купи и чаши. 
Като цялост той показва една консервативност и ревниво пазене на старите традиционни за късния халколит форми и украси. 
Стените са добре загладени, повечето полирани до блясък, украсени с геометрични мотиви от графит и минерални охри, които илюстрират космогоничните представи и познания на древните за света. Отличителна черта на откритата култура е използването на пастозната техника при нанасянето на минералните охри. 
Употребата й продължава и през по-късния период на ранната бронзова епоха, когато в изработката на съдовете навлизат нови форми, лентестите дръжки и врязаната украса. 
Наблюденията, направени по време на разкопките, и резултатите от тях сочат, че пещерата не е удобна за продължително пребиваване. Достъпът до нея е труден, липсва вода. И днес се изисква определени умения за достигането й, възможни за малко на брой хора. 
Необходимо е не само подготовка и екипировка, но и поддръжка отвън, за да се издържи по-дълго време в нея. 
Материалите от разкопките дават основание да предположим, че пещерата е била светилище. То е първото пещерно светилище в страната, потвърдено с археологически артефакти.
Известно е, че древните хора са изграждали светилищата си на чисти и с добро геомагнитно поле места. Те са били с по-развита сетивност от нас и са могли да откриват и използват тези природни дадености.
Физическата наука отдавна е доказала, че положителното геомагнитно поле действа благотворно върху тялото на човека. 
Научни изследвания доказват, че положителното геомагнитно поле, измерено на тези обекти, помага за възстановяване на нарушените психофизиологични показатели на хората и връщане на нормалните стойности след престой на тези обекти. Това стана причина през този сезон да се извърши измерване на енергетиката на пещерата. Резултатите показаха, че на местата, където са изградени кръглите площадки, огнището в центъра и ямата с костите, градиентът на магнитното поле рязко се повишава. 
Установената положителна магнитна аномалия обяснява защо те са отбелязани с бяло и жълто и е свидетелство за развитата сетивност на хората, изградили светилището. Обърна се специално внимание на пространството на залата и неговата форма. 
Причината за добрата енергия е не само измереното положителното земно излъчване, но и формата на свода. Той в по-голямата си част е камбановиден и със заострен връх, което създава ефекта на пирамидата. По този начин самото пространство създава енергия, полезна за хората, пребиваващи в нея. 
С течение на времето вероятно тази енергия се акумулира и започва да действа с ефекта на получаване на дървени въглища, с което днес можем да си обясним, коя е причината за овъглената, а не опожарена дървесина, лико и растителност, които се намираха при разчистване на подовете. Навярно хората, които са открили този природен феномен, са се възползвали от него, като са го превърнали в светилище. Възприемайки обекта като светилище, можем да си обясним разположението на съоръженията в залата и наличието на предмети, нетипични за ежедневна употреба. Те са използвани за осъществяване на „обожествявани” дейности, като добиване на отвари, лечение, получаване и записване на информация от силите, с които са контактували хората. Това обяснява и прецизността, с която в средата на залата е изградено и ремонтирано огнището-олтар. 
Върху отбелязаните с бяла и жълта глина площадки на подовете, места с положителна геомагнитно излъчване, вероятно са извършвани определени ритуални действия, а на тези до стените са поставяни съдове с отвари и дарове. Разкопките през тази година дадоха още важна информация за обредите и практиките в светилището. 
В първа зала, до западната стена, се разчисти обредна яма с животински кости, въглени, малка чашка, а недалеч от нея метален слитък. Откриването на ямата показва, че в пещерата, освен връзка с висшите сили, са извършвани и обреди, при които са депонирани дарове за тях, доказателство за обожествяването им. Тази практика е документирана в редица археологически обекти от Тракия, отнасящи се към времето на късния енеолит и най-вече към ранната желязна епоха. В една ниша, високо над пода, беше открита урна с кости. 
Защо е поставена на това тайно място и какво е символизирала тя, тепърва анализите ще покажат. За това, че светилището е действало и през ранната желязната епоха говори множеството керамика от повърхността на залата. Откритите сега железни върхове за стрели, тип „трипери”, и бронзовата монета на Маронея сочат, че то е епизодично посещавано през късно античната епоха. 
Напълно възможно е хората, живели в тази част на Родопите, да са познавали символиката на знаците и енергийната им сила. Възприемали са символично цветовете и са прилагали това знание в украсата на съдовете. Това би могъл да е смисълът за използване на пастозната украса, която е много нетрайна. Тя е правена на мястото на ритуала и е част от него. За това говорят множеството късове от жълта и червена охра, открити и в трите нива. 
Жълтият цвят е олицетворение на светлината и Слънцето, червеният – на живота и победата, черният – на тъмнината, мрака. 
В тази украса е кодирано тяхното познание за движение на енергиите и космогоничните схващания, предадени чрез изображения на геометрични мотиви: меандри, спирали, триъгълници, мрежи, коси линии и др. Едва ли древните светилища са служели само за ритуални практики. Те са били и висши школи за обучение на единици в познанието за вселената и света. Някои артефакти и най-вече украсата им ми дават основание да изкажа хипотезата, че Харамийска дупка е такъв тип сакрално място. 

подбрано и представено от: 
Nicky