Аз съм кадифето във очите ти,
въгленът в косите ти копринени.
Аз съм ти копнежите, прикритите.
Трепваш ми от стъпките и името.
Аз съм ти мечтите, съкровените.
Плувам ти във вените, а липсвам.
Аз съм непростимото в простеното.
Грях съм неизвършен и съм мисъл.
Но нали сме хора горделиви
/искаме късметът да ни моли/,
с теб ще се познаем и разминем.
Глупаво, бързо и удобно.
После цял живот ще обясняваме,
как животът бил е с нас циничен.
В тиха самота ще полудяваме,
всеки закопнял да е... обичан.
Чакай! Спри до мен, това е времето,
обич ми бъди и вдъхновение.
Тръгнеш ли, ще викна за последно
и ще се превърнеш в съжаление.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар