ВСЕ НЯКОГА ТЕ СИ ОТИВАТ

Сред цял океан от човеци
които ни дразнят и пречат,
се случва да срещнем такива,
каквито сме търсили вечно.

А някъде там, сред сърцата
на тези прекрасни познати,
се срещат и ангели чудни,
но да ги запазим е трудно.

Те вдъхват надежди и вяра,
мотив са за ново начало.
Но свикнали все да се скитат,
размахват крила - и отлитат.

А ние потъваме в бездна,
сред мъка и стонове чезнем.
Че ангел сред прах не живее,
човешки неща не умее.

Но грях е в кафез да ги сложим,
да режем крилата им с ножици.
Дори в нежен пух да заспиват,
все някога... те си отиват.

автор: Nicky







Коментари