По пътеките земни не срещнах
като тебе прекрасна жена.
Търсех с факли, фенери и свещи,
но едничка била си. Една!
Само твоите очи ме изгарят
с черни въглени, скрили жарава.
Щом пожари от страсти запалят,
ти с любов-водопад ме спасяваш.
Ако в целия цвят си едничка,
а мечтите ми в теб се оглеждат,
то за мене не си просто Всичко,
а мотив за живот и надежда.
Искам нявга, когато погасна
да си кажа - Живот не проспах!
А до чудна жена, тъй прекрасна,
като феникс живях и... горях.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар