Помниш ли още, девойко,
кога до тебе приседнах?
Вятър коси ти ройваше,
а ти си мръщеше вежкине.
Колко ми сили струваше,
да се към теб не обърна.
Пък ми душа лудуваше,
от порив да те прегърна.
Ах, изгори ме, принцесо,
с твоине очи, чьоранки.
Пазя те още в сърцесо,
та париш го, като спомен.
Тежко ли вино да пия,
или веднага да стана?!
Лицето щом си измия,
пътя за Триград да хвана.
Пиянство мъка не гони,
любов се в чаша не лее.
Не искам обич за спомен,
а пак до мен да се смееш.
Пристигнах в осем и нещо.
Над Триград, мъгла-завеса.
Излезе, та ме посрещна,
родопската ми принцеса.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар