ПОд ЖИЦАТА

Събудих се, а очите ми затворени.
Затворени, та чак виждащи навътре.
Сънят се удиви от своето безсмислие и се скри обидено в една забравена от неразумен охлюв черупка. 

Нищо де, да чака там своя час! А докато го чака, да тръпне от нетърпение и да се чуди защо изобщо е дадено на хората да се будят. 

Колко ли са лястовиците на жицата?
Бърборят си оживено, обсъждайки защо им е трябвало да идват тук, макар да са знаели, че все един ден ще застудее. Пък после, пак ще трябва да се връщат отново там, откъдето са тръгнали и където е винаги топло.
На камъка, който се намираше точно под жицата, му стана така досаден този шум, че се провикна към лястовиците да млъкнат. Но, разбира се, те нямаше как да чуят един крещящ камък. А той не можеше да иде на друго, по-спокойно място, защото беше... камък.
A камъните не могат да ходят! Някои могат, но този не беше от тях, защото дори не беше опитвал. 

Този заек пък... защо ли се е втренчил така в мишката и тя в него? Всъщност е видно, че са си абсолютно безразлични един на друг.

Просто са безкрайно удивени от това, че пътищата им са се пресекли и учтиво изчакват другия да си тръгне. Учтивостта е възможна, само ако е отразена в безразличие! 

Ако мишката беше вълк, или заекът котка - щеше да има желание. В един за бягство, в друг за ядене. 

А има ли желание, няма място за учтивости! 

От небето долетя заблуден ангел и подплаши лястовиците. Беше по-объркан от тях и се чудеше как, по-дяволите, беше се озовал тук. И защо някакъв камък, позеленял от мъх и безсилие, крещи като обезумял по птиците, които дори не можеха да го чуят. 

Размаха криле, но нещо не му се получи да полети, та седна на камъка и се разрева от страх. 

Ангелите не обичат да правят избори и да вземат решения, защото от тях винаги се е искало само едно - да летят, да са красиви и да пеят химни със себеподобните си. Но понеже са много обидчиви създания, не пропускаха да се цупят че на хората е дадено свещеното право на избор. Ангелска им работа!
За падналите ангели обаче възможностите са две - да си основат свое огнено царство и да плашат хората по нощите, или да седят на негодуващ камък, бомбардирани и бурно обсъждани от пощурели лястовици, видели ангел за първи път. 

Небето прегърна тревата с мъглива прегръдка, а врабчетата заведоха ловеца в гнездото си. 

Бях буден, просто... гледах навътре! Усетих побутване и ги отворих мнооого бавно.
Видях жена - намръщена, строга и безразлично изпила себе си, да ме гледа някак си с очакване.

Тъкмо да попитам коя е, когато това създание без пулс ми каза с леден глас:
- Билети и карти за проверка, моля!
Не за всички возенето в трамвай е скучно и отегчително.

автор: Nicky