НЯКОЙ ДЕН

Като борова клонка зелена,

като стръкче мурсалче в тревата,

като утро с роса освежено,

нося в мойто сърце планината.

Мисълта ми - родопско поточе,

в него стрелкат се бързи пъстърви.

Сякаш точни посоки ми сочат,

и подканят ме май да побързам.

Като конче на селска полянка,

като нива с картофи узрели,     

като морни сърнички на сянка

са мечтите, живеещи в мене.

Някой ден ще заключа вратата,

ще си взема любов и смирение.

Щом прекрача веднъж в планината,

ще остана докрай, без съмнение!

автор: Nicky