ПРОГЛЕЖДАНЕ

В онзи ден светът погасна тихо.

Бавно посивя и в миг изчезна.

Скрих се сред фантазии и стихове,

паст отворили - бездънна бездна.

Но дотяга криенето вечно

в паралелни, призрачни вселени.

Всичко е измислено, далечно.

С куп самозаблуди нагласени.

В онзи миг гневът избухна в мене,

запокитих смешните надежди.

Смъртен съм, та нямам много време,

за да кърпя скъсани одежди.

Стихове захвърлих и поеми,

скъсах всички снимки пожълтели.

Искам да съм жив в сегашно време,

не в легенди стари, отживели.

Щом навън излязох и прогледнах,

с цвят и красота светът плени ме.

Даже не допусках, до последно,

как съм ослепял от твойто име.

Виждам днес пътеки и посоки,

чакала е знак от мен съдбата.

Паднах на земята отвисоко,

но... познах росата и цветята. 

Миналото вече е изгубено,

няма начин в него да се върнем.

То е дом на тъжните и лудите.

Днес и Утре нека да прегърнем!

автор: Nicky