Тежка, мъглата над Девин полегна,
сякаш легло за мечтите приготви.
На пейка една до реката приседнах.
Уж хладна мъглата, а тъй ми е топло.
Не виждам далеко, а няколко метра.
Но ако очи ми завържете даже,
аз пак ще позная безгрешно къде съм.
Това е Родопа! - веднага ще кажа.
И с десет мъгли да покриете Девин,
не е просто град, а е песен родопска.
Усещаш магията, поривът звезден.
Не виждаш щурците, но чуваш ги нощем.
От билките горски вълшебство попила,
от всяка шишарка поела ухание,
мъглата над Девин е в бяло покрила
едно съкровено, човешко мечтание.
Потънал във него, аз слушах реката
как тихо разказва епични легенди.
А после изчезнах, разтворен в мъглата.
Сега съм Родопа, Родопа е мене!
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар