ДЕНИЦА

Не ставай рано, Денице!

Недей небето да палиш

в огньове тежки, червени,

че стана въглен от мене.

Закрий си с облак очите,

покрий си с нещо косите.

Че камък в гърло ми тегне,

в душа ми сетне полегне,

та ме отвътре отрови.

Не си любов, а окови!

Да бях те срещнал навреме,

преди Стоян да те вземе.

Къде сега да забегна,

та да те вече не гледам?!

Били сме, казваш - познати.

Аз бил съм, казваш - приятел.

Усмихвам ти се, не спирам.

Но вътре в мене - умирам.

Зора докосне небето,

а в мен притихне сърцето.

Такава хубост опасна

какво запали - не гасне,

а в жар гори, и в искрици.

Не ставай рано, Денице!

автор: Nicky