КАРИНА

Все още ли в стъклено ложе проспиваш

животът и своята младост, Карина?

Но вехне ти тялото в своята тленност

и скоро в забрава и прах ще изчезнеш.

Отне ми не дни, а протяжни години,

докато сред тоз пущинак те открия.

Когато бодливите храсти разтворих,

възкликнах разплакан: Открих я! О, боже!

До твоята стъклена клетка приседнах,

но в сън потопена - не ме и погледна.

Пожертвах за теб много чувства и време,

които блестяха в стъклото студено.

Когато, отчаян, реших да замина,

ти даже не трепна в съня си, Карина.

От своите сънища бе запленена,

и явно съвсем не ти беше до мене.

Дойдох да живея сред адските пещи,

при демони страшни и дяволски вещици.

Макар от пожари и страст да съм потен,

поне не умирам от студ... и самотен.

Запомних ликът ти, а твоето име

забих си в сърцето с пирони, Карина.

Урок да ми бъде, поука зловеща,

че стъклени хора все още се срещат.

Спасих се от тежка, нерадостна участ.

До стъклен човек бих живял като куче.

Но вече не прося любов и пощада,

пред теб предпочитам недрата на Ада.

Все още ли в стъклено ложе проспиваш

животът и своята младост, Карина?

Отнесена в своите стъклени сънища

ти минало нямаш, но нямаш и бъдеще.

автор: Nicky