Пристъпваш грациозно в моите мисли,
а аз очи притварям, че болиш.
Отпращам те, но знам, че е без смисъл.
Ще си отидеш, щом сама решиш.
Опитвам да заспя, но не успявам.
Камбани сякаш биеш с всяка стъпка.
И всичко, до подробност си представям
от първата, до сетната прегръдка.
В очите ти как чезнех и се губех,
със нежност как любовно ме обгръщаше.
Реална ли си, всеки ден се чудех.
Но... в нощите реално ме прегръщаше.
А днес, щом мисъл дойде ми за тебе,
все гоня я: - Върви, не ме мъчи!
Но тя в сълзи ме разпилява дребни,
та нощем спя с отворени очи.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар