НЕВИДИМА СИЛА

Когато заспиваш на рамото чуждо,
затворила кротко красиви очи,
от моите сънища аз се събуждам,
та в твоите да ида, че мъка не спи.

В съня ти те следвам във полета цветен,
сред твоите сбъднати лични мечти,
без даже да сетиш, че демон-проклетник
след тебе по пътя безшумно върви.

А щом се наситя на твоята прелест
и спомени с теб преродят се в копнежи,
се връщам сред мрака, поне да не гледам,
как него прегръщаш със същата нежност.

Чак сутрин, когато с прозявка се будиш
и куп от задачи те викнат навън
- тогава припадам, от мъка и лудост.
Това в моя свят е почивка и сън.

Така със години без тебе живея.
Научих се вече, не ми е проблем.
Но ако изчезнеш, с нощта ще се слея,
и в тиха мъгла ще изчезна съвсем.

Какво че си с него, нали си щастлива.
Щом бях недостоен - той може би е.
Но свързва ни с тебе невидима сила,
а тя ще изчезне... щом стихне сърце.

автор: Nicky