докато не пристигне там, дето
сякаш мястото чуден е спомен
от предишен живот. А сърцето
е притихнало в щастие тихо,
че открило е своето "вкъщи".
Щом очите ми Триград откриха,
вече нищо за мен не е същото.
Сутрин будя се и се усмихвам.
Вечер лягам, честит и доволен.
Там живеят душата ми, мислите,
дом открили в родопския спомен.
А когато това е възможно,
пак ще хвана пътечката стръмна.
Да вървя през нощта ще е сложно,
но пристигна ли в Триград, ще съмне!
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар