ИДИЛИЯ, ИЛИ

Аз не мога да бъда съпругът ти,
в телефона ти ровещ се нервно.
И на кротък агнец се преструва,
а умът му се дави във черното.

Не желая да бъдеш слугиня,
полудяла от прах и чорапи.
И с тревога в очите ти, сините,
да се вайкаш, че в кухнята капело.

Искам огън да бъдеш, да светиш.
Как съм твоята страст да се чудя.
Да рисувам лика ти в куплети,
да ме е страх, че ще те изгубя.

Да те чакам с колата във тъмното,
щом те видя - дъхът ми да спира.
Да те връщам в дома ти по съмнало,
да не бързам да се прибирам.

Пък във нас... ще си пусна пералнята,
ще си сготвя набързо спагети.
А съпругът ти - официалният...
той дори не те вижда, проклетникът!

автор: Nicky



Коментари