НЕПОРЪБЕН РЪБ

Сигурно дори не се замисляш,

как те чака вечер у дома.

Все си изморен и ти е писнало.

Влизаш и... поглеждаш я едва.

Даже не допускаш в своите мисли

как копнее просто да я гушнеш.

Масата след теб като почисти,

даваш й целувчица без чувства.

Ляга после кротичко до тебе,

но заспива, взряна в твоя гръб.

Тя в очите иска да те гледа,

ала ти си... непоръбен ръб.

Но забравяш колко е платила

точно теб когато е избрала.

Че сред толкоз кандидати, милата,

своите мечти е пропиляла.

Сутрин все излизаш твърде рано,

будна вече, тя ръце протяга.

Промърморваш "добро утро" само

и излизаш, времето ти бяга.

Някой ден ще пиеш в кръчма тиха,

жадно ще прегръщаш всеки спомен.

Ще ревеш от песни и от стихове,

ще твърдиш че друг ти е виновен.

Тя обикна теб сред много други,

горд бъди от тази чест голяма.

Радвай се, че тя ти е съпруга,

друга като нея знай, че НЯМА!

автор: Nicky