За мен този свят е заключен в едни
красиви, но хладни очи.
Във тях отразяват се моите мечти
и вехнат в ресниците ти.
Любов не жадуват, а просят пари,
предлагайки тялото ти.
Не топлят, а светят с кафяви искри,
нашепвайки тихо: - Плати!
Така си живееш - отрупана с грим,
за няколко долара в касата.
Една "магистрала" и качествен джин,
до тъжно "Марлборо" на масата.
Съдбата ми явно такава била
- да чезна по обич обречена.
След нея до днес полужив да вървя.
Да вехне сърцето разсечено.
Порцеланова кукла е мойта любима
- прекрасна, но плашещо празна.
Поставям монетка - получавам любов,
мимолетна, студена, продажна.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар