Ти пак ще си ме спомниш някой ден
и портите широко ще разтвориш.
Но няма вече капка вяра в мен.
Не бих се доверил и да ме молиш.
Все някога за теб ще съм копнеж,
какъвто ти до днес не си познала.
Но всичко в мен обвито е във скреж,
душата ми е стъклена, и бяла.
Ще дойде ден - и много ще държиш
със мен минутка пак да изживееш.
Или дори до мене да заспиш.
За дланите ми топли ще копнееш.
Така ще проумееш де е края,
на твоите мрачни мисли страховити.
Ти името ми пак ще шепнеш, зная.
Но... как ще ме погледнеш във очите?!
За този ден не искам да разбирам.
Изпий го с отрезвяваща те глътка.
Не искам пак до тебе да умирам
самичък, без надежди и прегръдка.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар