ЕДНИ ОЧИ

Едни очи остават, да болят.
От спомените да надничат смело.
Да обвиняват целия ни свят
и все да питат: - Знаеш ли къде е?

Едни очи - огньове без лице!
Изгарят ни, но как да ги прокудим
от мисъл, от душа и от сърце,
когато да живеем са ни нужни.

Изчезват длани, устни и тела.
Стопяват се на спомена в безкрая.
Едни очи остават в паметта,
които и насън ще разпознаем.

Едни очи - а всъщност са вселена,
и вход към паралелната реалност,
в която Тя все още е до мене.
Tъй, както винаги съм си представял.

автор: Nicky