ЗАКЛЮЧЕНИ ПТИЦИ

Отвори се черна сутрин.
Натежа небе, проплака.
Сякаш се стомна пропука,
сякаш е време чакало
да си излее обидите,
отровеното си минало,
да се в земята попият,
да й в недрата изгният.

Та после слънце да грейне,
да стане цветно и весело.
Да цъфнат вишни напролет,
да сетят птиците полет,
че им криле закърняха
все зад решетки да чакат,
да им отворят вратата,
да им дарят свободата.

Но вече седем години
черно небе не премина!
Погасна слънце, изчезна.
Изсъхна старият кестен,
че му изгниха корени
пили в земята отровата.

В небето вече не гледам,
отпратих всяка надежда,
че нейде там, над чернилката,
го има още светилото.
Седя на счупено столче
и сам лекувам си болките.
А да летят ненаучени,
ми пеят птици заключени.

автор: Nicky