БЕЗЛЮДНА ПЛАНЕТА

Нощ е навън, но я няма луната.
Вятърът с полъх не гали, а реже.
Не зная годината, камо ли дата.
Не помня добър как да бъда и нежен.

Бързо заспивам, не мисля за никой,
и нямам идея защо да се будя.
Понякога пиша поеми и стихове
за чужди съдби, за любов или лудост.

Не помня кога съм, не зная защо съм.
Идея си нямам очаквам ли нещо.
Забравил съм как да задавам въпроси
и как се заспива в прегръдка гореща.

Хора тук няма, къде са отишли?!
Останал съм сам на безлюдна планета.
Но нейде в мъглата на моите мисли,
свещичка една с огън призрачен свети.

Изпълних си ролята важна в живота
предсрочно и... просто очаквам си края.
Живея заключен в пулсираща нота.
Докато звучи - няма как, ще изтрая.

автор: Nicky