СТАРО ПИСМО

Часовник ли спря, или във гърдите
сърце се стаи, та притихна света?
И тежест притисна душа и ресници,
а слънце се скри зад перде самота.

Ще пийна уиски, та път да проправи
на въздух за дишане, глътка поне.
Ще кажа едно натежало "Наздраве!",
на мрачното, сиво и тъжно небе.

Щом искаш при него да идеш не питай
дали ми е тъжно, дали ме боли.
В очите му щом си видяла мечтите
недей мен да жалиш, а просто...иди!

А аз ще допия бутилка самотна,
ще ида за риба, поне за една.
Която ще хвърля на гладната котка.
За някои живот, а за други - храна.

Но в някоя нощ, като дух ще приседна
на столче, до вашето топло легло.
Във сенките призори чак ще изчезна
и в някое старо, любовно писмо.

автор: Nicky