КИЛИМИ

От твоята стая до моята има килим.
С изтъкано в средата сърце, а ресниците - сини.
Но се сърдиш, когато по него вървим.
Че от стъпките, казваш - килимите зле се протърквали.

Та до днес като нов е килимът, протегнал се в хола.
Все те хвалят каква си чистница, дивят ти се хората.
От това си доволна, с хвалбите щастлива живееш.
А до моята стая по него да дойдеш - не смееш.

С "изтъкана любов" се сдобихме, с горчиви усмивки.
А сърцата отдавна, от студ полудели са стихнали.
На чаршафи със ръб от перфектност по стаите си спиме.
Някои имат си топли легла, ние - чисти килими.

автор: Nicky