ЛУННИ ХРОНИКИ

Живея в една долина на луната,
във къща от камък, без ключ и стъкла.
И често с тъга наблюдавам земята,
как свети във своята синя мъгла.

За мен би била просто тиха планета,
един обичаен и скучен пейзаж.
Но зная, че там съществуват морета
и често сънуван от мен чуден плаж.

Дали ще отида?! Не зная... не вярвам!
Макар, че умея да следвам мечта.
Но как да остави едничкият жител,
луната да плаче в безкрая сама?!

Тя няма дворци, езера и лагуни.
Но всичко що има, на мене е дала.
Тук имам замръзнали камъни лунни,
но мои, и... луната не би ме предала.

Аз знам - ще остана до края си тука,
сред студ и искрящи красиви звезди.
Да... сам, но дори  на земята се случва
- до тях със човек, а от мен по сами.

автор: Nicky