Душата ми е вълничка е на Чая,
сърцето ми е смолянска камбана.
Любов ми е търънската омая,
мечтите ми са в Букова поляна.
Сънят ми в Средногорци ме отвежда,
а сутрин ми е девинско кафето.
От Стойките откъсвам си надежда
и с нея се закичвам, като с цвете.
Родопа, някои казват, планина е.
Но те пропускат нещо важно, щом
не могат да почувстват и не знаят,
за мен че е Любов и свиден дом.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар