СРЕДНОЩНО

Заспи, луна! Не взирай се във мене
с окото си тъй ярко и жълтеещо.
Завий се с твойта облачна постеля,
че ще ударя тез камбани пеещи,
за да събудя дремещите вещици
и призраците в сенките им бели.
Та всички вкупом, с вълците в гората
да вият и пищят докато скриеш,
блестящият си образ от небето
и тъмна нощ се спусне над дърветата,
та мракът й земята да покрие.

Във него да се скрия като вятър,
като пред ястреб гълъбово ято.
Че тя изпрати демони след мене,
със нокти криви и очи червени
проводени /без никакво съмнение/
за кърваво и страшно отмъщение,
каквото според нея заслужавам.
Те търсят ме, зоват ме непрестанно
ту ласкаво, ту с хищно настървение.
Не ме издавай, дай ми още време!
Заспи, луна! Не взирай се във мене.

автор: Nicky