Таралеж съм и имам си много бодли.
Те ме пазят от хищници гладни.
От онези, които се скитат сами
и се хранят с... каквото им падне.
Късно вечер и сутрин излизам навън,
но набързо така, на прибежки.
После свит на кълбо се приготвям за сън,
пък макар и с бодливите дрешки.
И сънувам ви двамата в празничен ден,
как с усмивка вървите прегърнати.
Но боли този сън, че бодлите по мен,
са навътре в сърцето обърнати.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар