СЪРЦЕ, СЪРНА И САМОДИВИ

Два дни те гледам да скиташ сам по сокаци трънливи,
та рекох да те попитам - що правиш там и що дириш?!
Нали ти дадох платата, що не си гледаш хаира?
Върви, похарчи го златото, що си зашетал баира.

Ще кажа, бачо Йордане, че люти змии ме пият.
Та дано болка престане и да ми очи заспият.
Помниш ли, дето думаха за бела сърна в гората?
Че й сърцето струвало десет сандъка със злато.

Година време гоних я дорде ти пасох стадото.
От оня баир, горния , чак долу до ливадите.
Оная вечер хванах я на бай Страхил със капаните.
От алчност дъх ми престана, а тя врещеше от раните.

Но злато жал не признава! С ножа я бачо отворих.
Сърна врещи , не престава. Господи, грех голем сторих!
Кога й сЪрце подирих - празно си место намерих.
Кръвта си сетих да спира и чоглав страх ме изгОри.

Тогава, бачо Йордане, дойдоха три самодиви.
Затвориха бърже раните, а две я отнесоха в дивото.
Третата взря се във мене с очите си гръмотрещници,
па екна гласът й неземен : - Що си й сторил, грешнико?

Бяла сърна сърце няма, ти требва сам да го сториш!
С милувка, с грижа голяма за нея все да се бориш.
Кога сърце си добие - сама в ръце ти го дава.
Инак и да убиеш - насила сърце не става!

Та скитам, бачо Йордане, надам се пак да я зърна.
Белким не помни раните и се при живите върнала.
Сърце не ща да й сторам, сърце не ща да й взема!
Само за прошка се бора. Друг лек за съвест си немам.

Та хич не я мислам платата, скитам самин по горите.
Що ми е бачо златото, кат й не чини сълзите?!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бачо Йордан без дума си тръгна.
Нито упрекна, ни даде съвети.
А грешникът хвана баира, най-стръмният,
търсейки бяла сърна сред дърветата.

автор: Nicky