Аз живея във теб,
до сърцето ти близо,
но не помня от колко години.
Унижаван до писък
и разкъсван със мисъл.
Затова... искам днес да си ида.
Но държиш ме напук
и търпиш да боли,
за да чувстваш чрез мен че си жива.
Да се радваш, че дращя
по твоите врати.
Затвори си очите красиви!
Щом изляза навън
да не видиш в какво
си превърнала моята личност.
Ад от гняв и обида,
дъждец по стъкло,
и забрава. Забрава за всичко.
Затова преживей
този сложен момент
като сън с хипнотични мотиви.
Ще те счупя полека,
фрагмент по фрагмент,
и ще бликна - отрова горчива.
После пак си живей
като тих монумент
на мечти недокоснати, спящи.
Намери си пореден
объркан левент,
във килията моя да дращи.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар