СПОМЕНИ

Идвам в страховете ти от нищото.

Помниш ме, нали? И ти си същата.

Спирам се при тебе, да отдъхна.

Сам ще си отида, щом се мръкне.

Хладничко е тук! С какво се топлиш?

И какви са тези глухи вопли,

дето от мазето се дочуват?

Ти не ги долавяш, ми се струва.

Ще поседна, нека те погледам!

Ще си взема спомени за Утрето.

Ако ме отчаят с непотребност,

ще хвърля всичките на кучето.

Каниш ме с кафе, а захар нямаш.

Свикнал съм, обичам и горчиво.

В твоя свят все чувствам се ограбен,

но поне си, все така... красива.

Дим се спусна черен, задуши ме,

моята реалност ме обгръща.

Не, не ставай... с поглед изпрати ме.

Страх и спомен никой не прегръща.

автор: Nicky