ПРИТОПЛЯНЕ

Очите ти помня, те сякаш говорят,

покриват ме с нежен воал кадифе.

Притоплям нощта си с прегръщащ ме спомен,

защото съдбата от мен те отне.

Подреждам нещата постскриптум безкрайно,

но все не разбирам, как тъй се получи,

та вместо да чувам гласът ти във стаята,

сърцето уроци пак трябва да учи.

Уроци, които докрай усвоени,

ще бъдат ненужен товар в паметта.

Защото едва ли в живота ми земен,

ще имам минутка, да вкуся плода

на всичките дипломи, взети с отличие,

на цялата тази жестока школовка.

Животът едва ли това е обмислил,

та няма дори да се чувства неловко.

Не искам печати и дипломи странни,

а само когато се Случа, да Бъда.

Съмнения тежки и думички хладни,

на глас изречем ли, то знай - ще се сбъднат!

автор: Nicky