Живея самичък на чужда планета,
сред видове странни, във техния дом.
Как тук съм попаднал, е случай заплетен
достоен за Шерлок, или астроном.
Обграждат ме много човеци различни,
говорят си нещо, с тъга или смях.
Но сякаш усещат, убягва им смисъл
и бягат от мен, че не съм като тях.
Пред моята къща направих си пейка,
и там си седя, на живота свидетел.
С мечтите си само отлитна ли нейде,
нормалност намирам и чувствам се весел.
Навярно съм грешка на време-пространство,
или съм гребло на лодкаря Харон.
Но тук да ме има, е толкова странно,
че по са ми близки Уран и Плутон.
автор: Nicky

Коментари
Публикуване на коментар