ЗЕЛЕНО КОЛАНЧЕ

Зимата тропа-потропа 
по тежки порти дъбови.
Вихри си саби точеха, 
вино притихна в бъчвите.

Жълти листа попадаха, 
меки килими сториха.
В делви е вече жИтото, 
стадото е затворено.

Тръгнаха вече юдите, 
с плач ги гора изпраща.
Танц са заплели вилите, 
с вълците се прощават.

После целуват клонките, 
клонките още вейките.
Ще се прибират заедно 
в тяхното село Змейково.

Тъжната сянка, черната, 
дето ей-там се е скрила,
не е на юда самотна, 
не е и сянка на вила.

Аз се спотайвам в храстите, 
вода от извор наливам.
В очи съм вила поглеждал 
и трябва с тях да отида.

Човек не съм оттогава, 
децата бягат от мене.
Върза ми вила душата, 
с коланчето си зелено.

Ново си имам семейство, 
откъснах биле омайно. 
Водят ме юди в Змейково, 
далечно село незнайно.

автор: Nicky