БЕЗМЪЛВНИ ПЕРА

Как бих могъл жена така ефирна,
с боя и четка аз да пресъздам?!
Ръката ми потрепваше немирно,
че грях ми беше да рисувам храм.

Тогава взех перо, за да напиша
най-пламенни и влюбени слова.
Но нямаше достойни по величие,
за да опишат тази красота.

Старах се, призовавах всички сили,
напрегнах всички музи и таланти.
Но въпреки че вложих куп усилия,
не стигаха да ти опиша... дланите.

Хартията лежи ми върху масата,
от немощ букви са се разпиляли.
Художникът мечти доля си в чашата.
Перото на поета се запали.

автор: Nicky





Коментари