Видях ги по пътечката отсреща,
помагат си един на друг с усмивка.
Тя казва му: Без мене закъде си?
А той отвръща: С мене си щастливка!
Шегуват се, та мисъл да не бяга
в града голям, където са децата.
Че мъка тежка в гърлото засяда
и гледат мълчаливо... към вратата.
Но тя мълчи, загледана в кюмбето
и в печените чушки върху него.
По радиото някой стихоплетства,
но тихо е във стаята и... тегаво.
По-рядко вече виждат ги из село,
краката ги болят, стоят си вкъщи.
Но дават си кураж, усмивки, смелост.
Делят живот и хлебеца насъщен.
Така видях ги, тримата събрани
една картина, три различни цвята.
Те двамата, от своите изоставени,
но с майката си вечна - планината!
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар