/творбата е списана според легендата/
Есен закичи Родопа, овчари стягат стадата
към беломорско да идат, че там е буйна тревата.
Стяга и Димо торбите, сефте с овчари ще ходи.
Но е готов да поскита и да живее в несгоди.
Че пръстен трябва да купи и сватба с Елка да вдигне.
Но само ако замине, ще да му платата стигне.
Тъжна се Елка разплака и тръгна да го проводи.
Па го прегърна и рече: -Тук ще те чакам, изгоро!
Екнаха чанове медни, стада покриха полето.
Понесе Димо торбите и мъката си в сърцето.
Кога заглъхнаха гайди и стана тихо, самотно,
хайдуци зли се събраха в гората като животни.
Мъжете като ги няма - ще грабят тук до насита,
а после, като привършат - ще изнасилят жените.
Но чу ги стара женица, дърва докато събира.
На всички после разказа в каква беда се намират.
Заведе бързо момите на връх Карлък в пещерата.
Сал овчи кожи си взеха, храна и личното злато.
Начерниха си лицата, а с кожите се покриха.
Та черни, грозни станАха и думат леко и тихо.
С мъгла покри ги Родопа да си опази чедата.
Вълци и мечки дойдоха, да вардят пред пещерата.
Там дълго време живяха, а пък добрата старица
храна им носеше скришом, и в девет стомни водица.
Така си време настана да се завърнат стадата.
Екнаха гайди и песни, зарадва се планината.
Тогаз добрата старица посрещна Димо и рече:
-Ела със мене веднага! Ей тук е, не е далече.
Когато Димо навлезе в недрата на пещерата,
лицата черни погледна и му изтръпна душата.
Но две очи заблестяха като огньове горещи,
кожуха Елка си хвърли и тръгна да го посреща.
Позна я Димо, макар че лицето беше й черно.
Па си я силно прегърна, щастлив, че я е намерил.
- Що си ми Елке тъй черна? И тук защо си се свряла?
- Бела съм, бела, юначе! - тогава Елка запяла.
Това е стара легенда предавана чрез сърцата.
А тази песен се пее до днешен ден в планината.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар