КЪЩАТА

Смълчана посреща ме къщата в село,
не ме обвинява, а просто мълчи.
Изсъхнала, сладката круша на двора,
някак си призрачно-тъжна стърчи.

Тиганът, забравил мекиците вкусни,
ръждясва навън до запушен капчук.
Малкото радио исках да пусна,
а то не посрещна ме даже със звук.

Домът ми превърнал се беше във къща,
в постройка забравена, в стар експонат.
Съвсем безразличен, че тук се завръщам
"Не помня те!" - каза. Не си ми познат!

Смутен се обърнах и бавно си тръгнах.
Проводи ме само надничаща мишка.
И чух от стените, как с плач се изтръгна,
една натежала от мъка въздишка.

автор: Nicky