ЗИМНИ ЗАЙЦИ

Незаслужено тежко мълчание,
се посипва от тъжно небе.
И се носят снежинките плавно,
трупат преспи в сковано сърце.

Там, във храстите заек е стихнал,
дъвче снопче трева пожълтяла.
Затанцува в душите ни зимата,
-тъй красива, тъй призрачно бяла.

С грациозни поклони ни кани,
да се включим във танца среднощен.
Но потънали в тъжно мълчание,
май не ни е до танци изобщо.

Но тогава снежинките бели
зазвънтяха - ехтящи камбани.
Те се удряха в нас, полудели,
че от тях по-студени сме станали.

И взривихме се в мощна експлозия,
от събран динамит през годините.
От скованост и помисли грозни,
съществували в нашето минало.
––––––––––––––––––––––––––––––
Днес живеем в различни вселени.
Ще забравим за зимата бяла.
А под храста - абсурд непотребен:
- заек дъвче трева пожълтяла.

автор: Nicky