ОЧИТЕ МИ - ЖАРАВА

Очите ми - жарава, ръцете ми огнище.
Запалиш ли ме знай, че остава пепелище,
което не престава във времето да пари,
и да припламват в него спонтанните пожари.

С вода да ме залееш, по-силно се разгарям.
В безсмислието свое водата се удавя.
Димът ми задушава, от грешките отровен.
Боля като любов и паря като спомен!

Но ако си познала искрите ми любящи,
за тебе ако сълзи проливал съм горящи,
дори ако отидеш на слънцето след време,
за мен ще се оглеждаш, че ще ти е студено.

Очите ми - жарава, ръцете - пепелище.
Наказвам със забрава и с пламъци обичам.
Скала ако докосна - студена, безразлична,
и в нея ще събудя копнежи неприлични.

Навън е знойно лято, царува тежка жега.
Защо така трепериш, нима ти е студено?!
Под згур и пепел скрити са камъни горещи.
Настъпиш ли ги - парят и... сякаш шепнат нещо.

автор: Nicky