ВЪЛЧА БИЛКА

Защо стоиш на моята пътека?
Иди си, вълк - да продължа ми пречиш.
Не ти ли стига плячката в гората,
та слюнката тече ти от устата
и впил си в мене поглед страховит,
за скок гърбът ти мощен е извит.

Аз знам - не си видял добро от хора,
но аз не съм ловец, а просто болен,
изгубен сред планинските пътеки.
Върви, че съм изплашен и ми пречиш.

Горите хванах билка да потърся,
душа да ми прочисти, че е мръсна.
Събра на много хора греховете,
но... твърде са ми тежки и ми пречат
дори когато искам да въздъхна.
Иди си,вълк! Защо си тъй настръхнал?!

Вълкът дойде ми близо до нозете
постави на земята странно цвете,
и каза заповеднически - Яж!
Да му откажа не добих кураж
и цветето изядох без роптания.

Душата се прочисти от измамите,
изчезна всяка болка и страдание,
угаснаха бушуващите пламъци.
А после паднах тежко във несвяст,
на метър от зъбата вълча паст.

Намериха разкъсаното тяло
главата само беше оцеляла.
Но устните, разтегнати в усмивка,
разказват края на един щастливец.

автор: Nicky