ЗОНАТА

Гледам стрелките, а те не помръдват

заковани на своите кръстове.

Не мечтите, а моите кошмари се сбъднаха

и душат ме с изкривени пръсти.

Но навън е мъртвило, снове тишина

между сенки и стонове редки.

Затова се завърна душата сама

и заключи се в своята клетка.

В половината време сънувам цветя,

ако буден съм - в клетка живея.

Но в онези моменти, преди да заспя

за ръцете ти нежни копнея.

Не успях да остана в живота ти аз,

но попаднах в проклетата зона

между живи и мъртви, без мисъл и глас.

Никой тук не умира свободен!

автор: Nicky